Растението кафе, чиито бял цвят е с аромат на жасмин, а плодовете му приличат на червена череша, е открито през 10-ти век в Абисиния (Етиопия). По това време плодовете на растението се варели и сокът се използвал за медицински цели, поради което са наречени „вълшебните плодове”.

КАФЕТО В ЙЕМЕН
Славата на кафето бързо достига до Арабския полуостров и в продължение на 300 години продължава да се използва открития в Етиопия метод на консумиране. През 14 – ти век навлиза най-новото откритие – кафеените зърна се изпичат на огън, намачкват се, варят се с вода, след което се поднася кафето за консумиране като напитка. 
По средата на 15-ти век кафето достигнало в Йемен. Климатичните условия и плодородните почви в Йемен обуславят благоприятното развитие на растението в този регион.
Благодарение на новия си метод на приготвяне и неповторимия си аромат, кафето става още по-популярно. 

КАФЕТО В ИСТАНБУЛ
По време на управлението на султан Сюлейман Великолепни, наречен Кануни-Законодателя, през 16-ти век, Йеменският губернатор Йоздемир паша е донесъл в Истанбул кафето, което много харесал в Йемен.  
За кратко време кафето заема своето достойно място в кухнята на двореца като търсена напитка и привлича голям интерес. Измежду длъжностите в двореца е включена и новата длъжност „отговарящ за кафето”. Лицето, което отговаря за приготвянето на кафето на падишаха или друг високопоставен държавник, се избира сред най-лоялните и пазещи тайни в двореца. В историята на османската империя се срещат и такива, които от „отговарящ за кафето” се издигат до везирски пост.
Кафето за кратко време се превръща в аромата, завладял всички в Истанбул. Закупените кафeени зърна се изпичали в тави, след което се счуквали в хаван и се приготвяли в джезве. Кафето става популярно в двореца, в кафенетата, и в домовете. И така, ден след ден, кафето извървяло своя бавен, но триумфален път през вековете.

КАФЕТО ВЪВ ВЕНЕЦИЯ
Венецианските търговци, които посетили Истанбул, много харесали тази напитка и я донесли във Венеция. Така за пръв път европейците се запознават с кафето през 1615г. Първоначално кафето се продава от продавачите на лимонада по улиците, като за пръв път се предлага в първото кафене, открито в Италия през 1645г. За кратко време броят на тези кафенета бързо нараства и както в повечето страни те се превръщат в мястото, където се събират и общуват творци, студенти и хора от почти всички слоеве на обществото. 

КАФЕТО В МАРСИЛИЯ
Пътниците, които опитали вкуса на кафето в Истанбул, представят този уникален вкус с писмените си творби сред цяла Марсилия. През 1644г. първите кафеени зърна пристигнали в града с посланика на Франция в Истанбул Мосю де ла Роке заедно с мостри от инструментите, които се ползвали за приготвянето на кафето.
През 1660г. търговците от Марсилия започват да внасят във Франция кафето, чиито неповторим вкус опитали в Истанбул. А през 1671г. в Марсилия откриват и първото кафене. Първоначално тези кафенета са посещавани само от пътници и търговци, но постепенно стават предпочитано място за хора от всички слоеве на обществото.

КАФЕТО В ПАРИЖ
През 1669г. Мехмет IV-ти изпраща един посланик на краля на Франция Луи XIV-ти. Този посланик бил сладкодумният Сюлейман Ага. Измежду вещите, които донесъл от Турция, имало и чували, пълни с кафе. Османският посланик е представил турското кафе на французите като „вълшебна напитка”.
За кратко време Сюлейман Ага навлиза в средите на аристократите в Париж. За аристократите в Париж било привилегия да бъдат гости на Сюлейман Ага и на фона на уникалния вкус на кафето да събеседват за културата и обществото. Посланикът заинтригувал всички, разказвайки безброй истории за кафето.
През 1686г. в Париж е открито първото кафене с име "Café de Procope". За кратко време кафе Прокоп(Procope) се превръща в предпочитано място, което все по-често се посещава от известни поети, драматурзи, актьори и музиканти. Много известни личности като Русо, Дидро и Волтер посещавали това кафене. След "Café de Procope" из парижките улици се откриват още много кафенета.

КАФЕТО ВЪВ ВИЕНА
През 1683г. настъпва рая на II – та обсада на Виена. При напускане на града турците оставили нещата, които им били тежки за носене. Сред оставените вещи е имало много на брой чадъри, животни, зърно и около 500 чувала с кафе. Хората във Виена не знаели какво представлява кафето. Един капитан заявил, че това е храна за камилите и решили да изсипят кафето в река Дунав. 
Колшитски, който живял в Турция и шпионирал по време на обсадата на Виена, узнал за случилото се и поискал чувалите като награда за заслугите си. Първоначално Колшитски обикалял от къща на къща, а след това е поднасял кафето в отворен за хората чадър. Той предлагал турско кафе в малки порцеланови чаши и за кратко време научил хората във Виена как се приготвя.
Откритите през този период виенски кафенета послужили за пример сред много страни.

КАФЕТО В ЛОНДОН
За пръв път Англия се запознава с кафето през 1637г. Кафето, което един турчин донесъл в Оксфорд, станало много популярно сред учениците, студентите и преподавателите. Така те основали „Кафе клуб Оксфорд.
През 1650г. в града е открито първото кафене на име „Ейнджъл” ("Angel").
А през 1652г. гъркът Pasqua Rosée обслужва първото кафене в Лондон. Той умеел да изпича и приготвя турско кафе и споделял вкуса на напитката с приятелите и клиентите си.
През 1660г. лондонските кафенета вече се превърнали в неизменна част от социалния живот на хората. По-голяма част от посетителите на кафенетата били писатели, хора на изкуството, поети, адвокати, политици и философи. Кафенетата станали толкова популярни места за дебати и научаване на нови неща, че били наричани „университети за едно пени” /"Penny University"/, защото цената на чаша кафе била едно пени.

КАФЕТО В ХОЛАНДИЯ
Приключенията на кафето в Холандия са сравнително по-различни от тези в другите европейски страни. Тъй като Холандия поддържа връзката си с кафето в продължение на години, по-скоро заради търговски цели отколкото за вътрешно потребление, първото кафе е пристигнало в страната през 17-ти век от Йемен. То било изпратено за произвеждане в холандските колонии. С първите кафеени зърна, пристигнали през 1699г. на остров Ява, се полагат основите на площите за отглеждане на кафе в Индонезия. А през 1711г. произведените на остров Ява кафеени зърна пристигат в Холандия и се пускат на пазара за продан.
Около 1660г. се откриват и първите кафенета в страната. Най-важната им характеристика е, че тези кафенета имали свой собствен стил. Много богат декор, топла атмосфера и зелени градини... Освен това, в много от градовете те стават популярни като местата, където търговци и управители на фирми провеждат срещи и преговори.
През 1680г. холандците за пръв път запознават с кафето скандинавските страни, които днес са едни от най-големите потребители на кафе.

КАФЕТО В ГЕРМАНИЯ
Германия се запознава с кафето през 1675г. Първите кафенета се откриват през периода 1679-1680г. в Хамбург, Бремен и Хановер. 
Известно време кафето е било напитка само за аристократите. Хората от средните и по-долните слоеве на обществото били далеч от вкуса на кафето до началото на 18-ти век, затова и потреблението на кафе по домовете става възможно доста по-късно.
От друга страна, тъй като кафенетата там били посещавани предимно от мъжката част на населението, жените от средната класа открили „кафе клубове”. 

КАФЕТО В АМЕРИКАНСКИЯ КОНТИНЕНТ
Кафето достига Северна Америка през 1668г. През 1696г. в Ню Йорк е открито кафене с име "The King's Arms".
През 1714г. холандците подарили на крал Луи XIV-ти една фиданка от кафееното дърво, което се отглеждало на остров Ява. Тази фиданка я засадили в парижката кралска ботаническа градина.
През 1723г. един морски офицер на име Габриел дъо Клийо открадва разсад за кафе от Франция и го пренася в Мартиника. Оттук се пренася разсад за Карибските острови, Северна и Средна Америка.
През 1727г. , благодарение на полковник Франциско де Мело Палета, кафеените дървета и растения от Френска Гаяна достигат до Бразилия. Днес Бразилия е на първо място по производство на кафе в света с около  35%.
През 1730г. англичаните пренасят производството на кафе и в Ямайка.
И така, по средата на 19-ти век кафето заема своето достойно място сред най-важните продукти в световната търговия.